Изтеглянията използват хранилището на този браузър. При недостиг на място браузърът може да ги изтрие. Проверете готовността им, преди да тръгнете. Схема на спирките, не улична навигация.
Запазете един маршрут и аудиото му на избрания език на това устройство. Не е готово за офлайн ползване: Игрите изискват интернет връзка.
Театър Гера.
Театърът е построен между 1900 и 1902 г. по проект на архитекта Хайнрих Зелинг. Смята се за един от най-красивите сецесионни театри в Тюрингия.
По онова време Гера е забогатяла от текстилната индустрия – великолепната сграда показва самочувствието на града. И до днес тук се играят драма, опера, балет, концерти и куклен театър.
Обърнете внимание: Извитите линии и орнаментите на фасадата – типичен сецесион.
Оранжерия и Кюхенгартен.
Кюхенгартен е създаден през 1729 г. като бароков увеселителен парк по френски образец. През 1729–1732 г. е построена оранжерията с извития ѝ полукръг.
В оранжериите са зимували чувствителни растения като цитрусовите дървета. Днес Художествената сбирка на Гера показва тук живопис и графика.
Обърнете внимание: Симетрията на полукръга – най-добре се вижда от средата на градината.
Църквата „Св. Богородица“ в Унтермхаус.
Късноготическата църква е построена около 1440 г. Вътре в нея се пази ценен олтар от XV век.
Заедно с моста над Бяла Елстер тя образува най-фотографираната гледка на Гера.
През 1736 г. църквата става енорийска църква за Унтермхаус, Грис и Куба. От 1802 до 1854 г. войската на Ройс я използва и като гарнизонна църква.
Обърнете внимание: Направете няколко крачки до моста – оттам се открива прочутата гледка.
Къщата на Ото Дикс.
В тази къща в Унтермхаус през 1891 г. е роден Ото Дикс. Той става един от най-значимите германски художници на XX век.
Днес родната му къща е музей, посветен на живота и творчеството на художника.
На 2 декември 1991 г., по повод 100-годишнината от рождението на художника, тук е открит музеен и галериен комплекс. Историческият жилищен интериор показва всекидневието на обикновено работническо семейство около 1900 г.
Обърнете внимание: Брегът на Елстер съвсем наблизо – този пейзаж Дикс е виждал като дете.
Замъкът Остерщайн.
Някога на хълма Хайнберг се е издигала резиденцията на владетелите. На 6 април 1945 г. замъкът е почти изцяло разрушен, а през 1962 г. останките са съборени.
Запазена е главната кула – донжонът. Днес тя е наблюдателна кула с изглед към Унтермхаус и долината на Елстер.
Обърнете внимание: Гледката надолу към Унтермхаус и Елстер.
Хофвизенпарк.
Паркът край Бяла Елстер е преустроен за Федералното градинско изложение през 2007 г., което Гера организира заедно с Ронебург.
Днес това е любимо място за разходки, спорт и семейни излети в самия център на града.
Обърнете внимание: Алеите покрай Бяла Елстер.
Градски музей.
Сградата е построена между 1724 и 1738 г. като изправителен дом и сиропиталище.
След цялостна реставрация Градският музей отваря отново врати през 2005 г. и оттогава разказва историята на Гера.
Обърнете внимание: Строгата барокова фасада – строена за ред, а не за разкош.
Градската аптека.
Градската аптека е построена през 1592 г. и е втората запазена ренесансова сграда в Гера.
Нейното бижу е богато украсеният еркер от 1606 г.
От 1847 г. сградата се използва като аптека. Под нея се намират две исторически подземни изби (Höhler) от 1712 г., чиято постоянна прохлада някога е служела за съхранение на тинктури, рибено масло и сокове.
Обърнете внимание: Еркерът: издаденият напред прозорец на фасадата.
Фонтанът на Самсон.
Скулпторът Каспар Юнгханс създава фонтана през 1685 г. Той изобразява библейския герой Самсон и е сърцето на пазарния площад.
През 1979 г. оригиналът е заменен с копие.
Първоначално чешмата се е намирала в един от ъглите на пазарния площад в продължение на почти 140 години и е доставяла вода за пиене и битови нужди. Едва по-късно е преместена в центъра на площада.
Обърнете внимание: Разгледайте внимателно фигурата на върха на фонтана.
Кметството.
Кметството е построено между 1573 и 1575 г. в ренесансов стил и е символ на града.
На богато украсения главен портал е запазена историческа мярка за дължина. По нея търговци и купувачи на пазара са можели да проверяват дължините.
До началото на XX век в кулата на кметството живеел пазач, чиято задача била да съобщава за пожари. От 1988 г. от надстройката на върха на кулата звучи камбанен инструмент, на който се свири ръчно.
Обърнете внимание: Потърсете старата мярка за дължина на портала.
Höhler – старите пивни изби на Гера.
Под стария град се крие втора Гера: изсечени в скалата изби, наречени Höhler.
Гражданите с право да варят бира са я съхранявали тук на хладно. Някои Höhler могат да се посетят с екскурзовод – входът към музейните изби е на улица Щайнвег, на ъгъла с пасаж „Гайтес“.
Обърнете внимание: Незабележимите входове – зад тях започва подземният свят.
Къщата на Шрайбер.
Това е единствената къща в стария град, която оцелява невредима при големия пожар от 1780 г.
Наречена е на фамилия Шрайбер, която живее тук от 1716 до 1847 г. Днес в нея се помещава Природонаучният музей.
Днешната сграда е построена през 1686–1688 г. върху останките от предишна постройка, унищожена от пожар. Изследванията на покривните греди потвърждават този период на строителство; бароковата зала на третия надземен етаж също е от онова време.
Обърнете внимание: Представете си: всичко наоколо гори – само тази къща не.
Църквата „Св. Спасител“.
Бароковата църква е построена между 1717 и 1720 г. на Николайберг – най-високата точка на стария град.
Отвътре тя изненадва: интериорът е оформен в стил сецесион.
Обърнете внимание: Отвън барок, отвътре сецесион.
Църквата „Св. Йоан“.
Старата църква „Св. Йоан“ на Йоханисплац изгаря при големия пожар от 1780 г. Новата и най-голяма църква в Гера е построена по проект на Константин Липсиус и Аугуст Хартел, а средствата идват главно от дарения на гражданите. Осветена е на 18 септември 1885 г. – точно 105 години след пожара.
През април 1945 г. бомби разрушават покрива и прозорците, а между 1972 и 1975 г. църквата е обновена. През есента на 1989 г. тук започват молитвите за мир, от които израстват демонстрациите на Мирната революция в Гера. Вътре звучи орган на Кройцбах от 1885 г. с 57 регистъра.
Обърнете внимание: Червена тухла и кула, която се издига на 70 метра в небето.
Къщата Шуленбург.
Белгийският художник и архитект Анри ван де Велде построява вилата през 1913/14 г. за текстилния фабрикант Паул Шуленбург – къща, интериори и градина, създадени от една ръка. Ван де Велде се смята за предтеча на Баухаус.
През 1946 г. имотът на семейството е отчужден, по-късно тук се помещава медицинско училище. От 1997 г. къщата се реставрира с много любов. Днес тя е музей с най-голямата в Европа колекция от книжен дизайн на ван де Велде. В градината стои „Приклекналото момиче“ на Рихард Енгелман.
Обърнете внимание: Къщата и градината са цялостно произведение на изкуството – обърнете внимание на спокойните, плавни форми.
Ботаническа градина.
Ботаническата градина е създадена през 1864 г. като градина за гражданите, тогава все още извън старата градска стена. Оттогава градът се е разраснал около нея и днес този зелен оазис с площ около 0,7 хектара се намира близо до центъра.
Два извора, кулообразната къща в стил късен класицизъм и местообитания от полусухи тревни площи до влажни ливади превръщат малката градина в природна учебна пътека. Следвайте алеите и забележете как растенията и пейзажът се променят заедно с влажността.
Дворецът Тинц.
През 1745 г. е положен основният камък на двореца Тинц, а през 1748 г. бароковият комплекс е завършен. Той е издигнат на мястото на средновековен воден замък или господарска къща на имението Тинц.
С течение на времето дворецът служи като лятна резиденция, вдовишка резиденция, лазарет и народен университет за възрастни. Днес той е част от кампуса на Дуалния университет Гера-Айзенах. Обърнете внимание на симетричната фасада и централния ризалит – типични елементи на барока.
Централна гара Гера.
През 1859 г. железницата достига Гера и на това място е построена първата гара. Сегашната приемна сграда е изградена през 1881 г. Със завършването на стъклената перонна зала през 1911 г. Гера се превръща във важна спирка по линията Берлин–Лайпциг–Мюнхен.
Войната и разделянето на Германия променят железопътната мрежа и намаляват значението на Гера като железопътен възел. Днес гарата е врата към града и възел на регионалния транспорт. Оттук трамваят, театърът, Кюхенгартен и Старият град са съвсем наблизо.
Градската стена на Гера.
Останки от средновековната градска стена на Гера днес се намират между сградите на Стария град. Камъните лесно остават незабелязани: стената е вградена в по-късни улици, дворове и къщи и не стои като самостоятелен паметник в градското пространство.
Спрете за малко при разкрития участък близо до улица Николаищрасе (Nicolaistraße). Той помага да си представите някогашната граница на защитеното селище и да разберете тесните улички и денивелациите в Стария град.
Къщата на Фербер · Музей за приложни изкуства.
Зад бароковата фасада на Къщата на Фербер Музеят за приложни изкуства показва как дизайнът оформя ежедневието. Сградата е сред най-впечатляващите исторически бюргерски къщи в Гера и придава на колекцията особена рамка.
Изложени са художествени занаяти, мода, мебели и предмети от бита – от ар деко и керамика на Баухаус до дизайн от ГДР. Първо разгледайте детайлите на фасадата, а след това си представете контраста между историческите зали и модерните предмети вътре.
Постоянната експозиция насочва вниманието към годините между двете световни войни. Сред основните ѝ акценти са фотографии на Aenne Biermann и творби на архитекта и дизайнера Thilo Schoder.
Дворцово и камерално имение (Hofgut).
Под замъка Остерщайн граф Хайнрих XVIII Ройс-Гера (Heinrich XVIII Reuß-Gera) поръчва през 1728 г. изграждането на голямо стопанско имение. Камералното или дворцовото имение (Kammergut, Hofgut) снабдява и управлява княжеското домакинство.
Към ансамбъла принадлежат сградата на рентамта (финансовата управа), перачница, плевни, хамбари и навеси за карети. По здравите форми на сградите и дворовете и днес може да се разчете някогашното им предназначение. Погледнете нагоре по склона: толкова близо един до друг са били стопанският двор и резиденцията.
Архитектът Melchior Brenner проектира стопанския двор като комплекс с трапецовидна форма. Бившата перална сграда е разширена през 1859/60 г. и получава неоготически стъпаловиден фронтон, съобразен с извършваните по това време промени по замъка.
Исторически пазарен площад.
Пазарният площад на Гера от векове е гражданското сърце на града. Ренесансовото кметство от 1573–1575 г. определя облика на площада редом с богато украсената Градска аптека и Самсоновия фонтан.
Обърнете внимание на изкусно изработения портал на кметството и разнообразните фасади около площада. Пазарът и днес е място за срещи, пазаруване и празници – тук историята продължава да бъде част от ежедневието.